Роса по пясъка
Първото изречение, което се появи преди години в Интернет за Бургас беше на „Светът се дели на две – море и провинция“, мисля на Хемингуей. Може и да не е негово. Оттогава изминаха около 25 години. Идеологът на бургаския Интернет Стефан отдавна е консултант нейде из Щатите. А светът отново се дели на две –на Бургас и на нормален свят.
Докато хората казват „Отивам на море!“, то в Бургас се казва „Отивам на плаж!“.
Плажът е винаги близо, много близо – по улицата нагоре, после през морската, после по стълбичките, или зад Летния театър и хоп! морето светва. Всъщност не светва, а блесва и те кара да свалиш на очите си слънчевите очила, които досега са били на нечия дълга коса.
Плажът има няколко степени на пълнота.
Първата е онази, в която усещаш хладината на росния пясък. Трудно можеш да обясниш, че по пясъка има роса на човек, който не е свикнал с бургаските утрини. Около 7 тръгваш от къщи бос, някога това беше възможно. Надянал си нещо като бански, или плувни шорти, наметнал си една плажна хавлия и стискаш в ръка 50 стотинки – 15 за вход и 35 за баничка, или мекици.
После входът стана безплатен, а стотинките ги давахме за цигари.
Пристигането на плажа е винаги в един и същи ред, и първият винаги застава на точно определено място. Имахме такива традиции. До такава степен бяхме свикнали с реда на пристигане, че можехме да се познаем само, ако сме пристигнали в този ред. Защото има огромна разлика в това как изглежда един човек, когато слиза по стълбите, когато се е проснал по бански на пясъка и когато излиза от водата.
Хавлиите. Едни такива големи и оскъдни като десен. В много случаи вместо плажна хавлия – един стар чаршаф. Халати – къде ти! Да имаш халат за баня беше лукс, обикновено имаше 1 халат за цялото семейство.
Момчетата всички изглеждаха стройни – с оня чудесен бургаски тен и два вида бански за цял народ. Момичетата бяхме по-привилигировани – можехме да си купим 2 и да менкаме сутиени и бикини.
И така, докато се заредиха сватба след сватба.
Това беше само първият етап.